رواية تزوجت ملتزمة ولكن معاقة الفصل السادس والعشرون 26 بقلم صباح عبدالله

В семейство Шаркави
Манал гледа на укора на Хадж Ибрахим, казвайки. И по бузите й се стичат сълзи.
– Каквото имах, и от него, Господ, който ме лиши от тях и изгори сърцето ми за тях.
След това тя поглежда Мохамед и казва умолително, докато държи ръцете му, моля.
– Камар, твоята братовчедка Амани е втората ми дъщеря. Спаси жена си, Мохамед. Не искам да я загубя, както загубих майка й?
Хадж Ибрахим й крещи ядосано, казвайки:
Просто не искам да чувам гласа ти отново. И обезсмислете суеверията, които говорите. Това ви показва моята деменция пред другия. Това момиче или дъщеря ни и ние не я познаваме, разбираш ли?
Манал го погледна ядосано и каза на глас..
– Бой се от Бог, забранено е за теб, това е дъщерята на Амани, а ние с теб знаем, че Камар, дъщерята на Амани, стига твоята тирания и клевета. Забранено е да ме лишаваш от децата ми. Искаш ли да ме лишиш и от децата им?

Маяр и Юри се завръщат у дома. Те стоят на вратата изумени и гледат какво се случва. Забелязвате чиста кървава луна. Изпускаш всичко от ръцете му и бягаш вътре, където са всички. И приближава Манал, която включва луната в снимките си. Тя ахна, казвайки:
– С твое разрешение, Татех, позволи ми да видя раната.
Манал се отдалечава малко от Камар. Юри седеше и преглеждаше раната на Камар с помощта на Маяр, която е неин съученик. Маяр и Джури се спогледаха учудено, после погледнаха учудено Камар и двамата замълчаха за момент. Докато погледи на подозрение и ужас ги наблюдават отвсякъде. Докато Мохамед полудя и им извика гневно, казвайки:
Какво стана с теб и нея?
________________________
във втория етаж
В стаята на Сана. Сана влезе, влачейки Асил, все още в шок, след себе си. Той затвори вратата след нея и накара Асил да седне на ръба на леглото, а тя застана пред нея и каза ядосано..
– Ти луд ли си, какво ще правиш?
Aseel трепери, докато казва в ужас, лицето й се поти от страх.
– Аз я убих, аз съм престъпник. Аз съм престъпник, аз я убих.
И тя продължи да повтаря тези две изречения, което накара Сана много да й се ядоса и тя я удари силно по бузите, докато тя й крещеше от гняв и сочеше испанския си пръст към лицето й за предупреждение..
Просто млъкни, не искам да чувам гласа ти.
Асел я погледна плачещата със съжаление и каза със страх.
– Съжалявам, не беше моето ехо, кълна се, че не беше моето ехо.
Сана издиша тихо, докато сяда на леглото до Асил и казва..

– Добре, млъкни, нека да помисля за решението на това момиче, ако нещо се случи с нея, Мохамед няма да се смили нито за теб, нито за мен.
Асел поглежда майка си със страх и казва..
– Но аз не повторих случилото се.
Сана й отговори ядосано, казвайки:
– Знам, че не ти повярва, но млъкни и се моли на Бог нищо да не й се случи или да довършиш живота си в затвора, тъпако.
________________________
в първия етаж
Маяр: Раната е голяма и раната е тежка и тя може да умре и трябва незабавно да отиде в болницата.
Мохамед и Ал-Хиджа Манал я погледнаха учудени. Тогава Мохамед погледна тези, напоени с нейната кръв. Той не разбира какво казва Маяр. Докато думите на Маяр продължаваха да отекват в съзнанието му.
Може да умре, може да умре, може да умре, може да умре.
Мохамед се събуди от удара на шока, когато гласът на Джасер каза, докато се приближаваше до Камар, че иска да я носи и да я заведе в болницата.
– Добре, какво чакаш?
След това се навежда, за да носи луна пред Мохамед. Преди да я докосне, Мохамед го хвана за китката, като каза с приглушен гняв.

– Какво мислиш за повторното докосване на жена ми, Ибн Ал-Наджи?
Джасир стоеше и го гледаше, очите му горяха от гняв. След това той се усмихва в гняв и иска да задържи Qamar в гняв на този арогантен човек. И преди ръцете му да докоснат нейния спектър, тялото му падна на земята пред всички. Което накара всички да подсмърчат против волята му. Докато лудият крещи гневно, казвайки:

– Нали ти казах, че я опипваш, кой идиот не разбираш?
Тук влезе Хазъм, който видя какво се случва на вратата. Той се приближи до Джасер, докато той стоеше пред него и протегна ръце към него, за да му помогне да стане, докато се усмихваше саркастично и казваше..

– Грижи се за ноздрите си, следващата горчивка?
Джасер погледна ядосано Мохамед. След това сложи ръце на носа си, който кървеше. После удари гневно ръката на Хазъм и стана сам. Той се приближи до Хазъм и каза: „Змийска смрад“.
– И се грижиш за приятеля си, защото този път сметката е много ниска?
Хазъм го погледна мълчаливо, разбирайки добре какво имаше предвид Джасер с думите му. Докато Джасер излезе от къщата, Хазъм стоеше и гледаше уплашено Мохамед, който изнесе тялото на Камар от земята и избяга от къщата, запътвайки се към най-близката болница. И всички зад нея.
________________________
в болницата
Мохамед влиза, носейки луната на ръце и всички зад него. Мохамед извиква силно, казвайки:
Незабавно ми трябва лекар. Доведете лекар.
И при звука на писъците на Мохамед, този глупав лекар, Юсеф, идва. Мохамед го поглежда ядосано и той казва.
Не посещавате друг лекар.

Юсеф си спомня ситуацията, която се случи между него и Мохамед, така че той слага ръце на устата си, опитвайки се да не се смее. Но той забелязва кървяща луна. Чертите му се промениха и станаха по-сериозни и той извика силно, казвайки:
Бързо подгответе Арафат за операции.
След това поглежда двама тамерджиени, стоящи зад него, и казва сериозно.
Заведете я бързо в операционната.
След това се обръща, за да си тръгне. Докато бунтовниците отидоха да изпълнят неговата команда. Но гласът на Юри и Маяр го спря да каже с нас.

Докторе, с ваше разрешение ще влезем с вас в операционните.
– Добре, бързо, пригответе се.
Тогава Юсуф си тръгна и беше наследен от Джури и Маяр. Бунтовниците взеха Камар от ръката на Али Мохамед, поставиха я на медицинско легло и я отведоха в операционната зала.
________________________
Пред портата на фамилната къща El Sharkawy.
Някои, които напуснаха Мохамед и всичко останало. Джасер седеше в колата си и чакаше Мохамед да излезе и да каже в коя болница ще отиде. Но той хвана окото на онзи мъж и онези две жени, които се появиха пред портата, след като всички си отидоха и застанаха да говорят с пазача, и от дрехите му изглежда, че те не са жители на това място, а имаше жена от двамата, които напълно скриха лицето й. Той привлече повече внимание, когато чу гласа на мъжа да казва:
Хадж Абдуллах: Мирът, милостта и благословиите на Бог да са върху теб. Съжалявам, братко, искаме да видим Камар. Влез. Кажи го. Баща ти и майка ти са отвън. Те идват да те видят и да те проверят.
Пазач: Мир на праха ми, семейството ми току-що я взе и я доведе в болницата.
Пазачът знае за кого става дума. Така че, когато Мохамед Камар беше доведен и каза на всички коя е тя и новината бързо се разпространи сред слугите и пазачите и всички, които работеха в къщата за това, той разбра този непознат кого има предвид. А дрехите на Камар я отличават от всички останали.
Фатима погледна мъжа си учудено и сълзи се изляха по бузите й, докато каза..
– Дъще ми, Хадж, какво направиха с дъщеря ми?
Хадж Абдуллах остана мълчалив за няколко минути, без да знае какво да каже.Той изпита угризения и почувства, че е изоставил дъщеря й, и се почувства засрамен и уплашен от нейния наставник. Миг по-късно пазачът ме погледна притеснено.
Защо се случи с дъщеря ми?
Пазач: За Бога, знам вашите знания. Между това имаше кавга между семейството на къщата и изведнъж всички си тръгнаха, а професор Мохамед носеше новата им мадам и тя кървеше, но какво се случи и аз не не знам.
И Абдула, и съпругата му Фатима погледнаха учудено пазача и крещяха заедно с нас от ужас.
– Покрий го, Господи.
Хадж Абдула с нетърпение..
– Добре, къде го взеха?
И тук Джасер слиза от колата си и се приближава и казва..
– Знам къде е тя, ела да се возиш с мен, ще те отведа по пътя. Но при условие, че ми разкажеш някоя своя история и знаеш откъде е Камар?
________________________
В болницата пред операционната

Мохамед и Хазъм се изправят. И бабата Манал, която седи на една от пейките, плачейки горчиво, страхувайки се, че ще загуби скъпата си внучка Камар, след като я намери след всичките тези години. Ханим и Ханин застават до нея, които се опитват да я утешат. Дядо Ибрахим седи на втора седалка, подпрял се на патерицата си, със замръзнало лице, което не показва никакво изражение.От време на време арогантният мъж, застанал точно пред вратата на операционната, облегнат на стената, блъскаше двете си ръце в джоба на черните си дънки, докато затваря очи и се опитва да избяга.Преструвайки се на твърд и неуплашен. Но тревогата и страхът, Нахашан, бяха в сърцето му за тази, която го обзе от пръв поглед. След като изтече този проклет час, вратата на тази стая се отвори. Джури, Маяр и доктор Юсеф излязоха. Което първото нещо, което бабата видя, изтича до него и тя каза нетърпеливо. Докато Мохамед отвори очи и изправи стойката си, той стоеше и чакаше, както всички останали, отговора на лекаря.

– Успокой ме, лунен син, какво направи?

Юсеф: Направихме всичко, което трябваше да направим, а останалото зависи от нашия Господ, слава на Него. Тя загуби много кръв, тялото й е много слабо и това я измори. Опитахме се да направим каквото трябваше, но за съжаление в момента тя е в кома поради кръвозагуба и не знаем кога точно ще умре. Но раната, слава богу, е повърхностна.

Всички погледнаха Джоузеф учудено. Докато тялото на бабата се срутваше, тя гледаше с омраза съпруга си, който си оставаше същият. Седнали до нея, Ханим и Ханин нервно и шумно наблюдаваха разговора, който се проведе между доктора и Мохамед.

– Тоест влязох в кома и не се знае кога ще излезете от нея, как сте лекари?

Хазъм се приближава до Мохамед и той казва.

– Успокой се, Мохамед, и не забравяй, че лечителят е Бог, а лекарството и лекарството са само причини.

Юсеф: Професорът е прав. Ние наистина сме само причини за изцеление, но истинският лечител е Бог. Моля се тя да те излекува възможно най-скоро.

Преди лекарят да успее да завърши речта си, Хаджи Абдуллах се приближи, като каза гневно и високо и нападна Мохамед, искайки да го удари, но Хазем и Юсеф му попречиха да го направи.

– Какво направи с дъщеря ми? Сигурен съм, че ти си й направил нещо, че ако дъщеря ми избяга за нещо, ще те заровя в квартала, разбираш ли?

Той казваше това с висок и ядосан глас, тъй като искаше да нападне Мохамед. А Йосиф и Хазъм трудно му попречиха. Юсеф казва ядосано и крещи в лицето на Хадж Абдула.

Кой си ти и кой ти позволи да влезеш тук?

Преди Хадж Абдула да успее да отговори, Мохамед каза студено, провокативно. Спокойно наблюдава какво се случва.

– Идваш ли да работиш тук?

Хадж Абдула, ядосано: Идвам да видя дъщеря си, ще ми попречите ли да видя дъщеря си или какво?

Мохамед отговаря саркастично: Дъщеря ти? Ти ли казваш лъжа и вярваш в нея, или която и да е луна, а не дъщеря ти, и се връщаш оттам, откъдето са дошли? И тогава разбрахте как бях в болницата.

Джасир: Донесох ги

Мохамед ядосано: Какво правиш и ти тук?

Джасер саркастично: Какво, Хаму, е този странен въпрос? Забрави ли, че Камар е дъщеря на чичо ми Юсеф, или какво?

Мохамед: Откъде е твоят братовчед, Ибн ал-Наджи Юсуф? Той не е имал сестри.

Джасер се усмихва саркастично, докато стои пред Мохамед и казва.

– Тотототото, не знаех, че имаш слаба памет, мила. Юсеф Хамад Ал-Наджи беше сирак от майка и баща, но те имаха брат от баща си, който е Набил Хамад Ал-Наджи от втората съпруга на Хамад Ал-Наджи, а аз съм Джасер Набил Ал-Наджи, братовчед на Камар Юсеф Хамад Ал-Наджи.

Мохамед го гледа двусмислено, докато казва.

– Това ще е в сънищата ти, сине на оцелялата, но има нещо, което искам да знам. Ти наистина не си такъв, какъвто казваш, че си й братовчед. Защо я е оставила на непознат да я отглежда? Защо се обърна срещу нея, когато баща й почина?

Jacir: Кой каза, че сме я изиграли или сме обидили баща й? Ние не я искахме и дори не знаехме, че тя съществува Чичо ми Юсуф и Баба Те не знаеха, че майката на чичо ми Юсеф е починала Той беше още малко дете и дядо ми се ожени за друга жена , който е моята баба или баща ми. Но когато дядо ми почина, моята баба или баща ми взеха Баба и пътуваха до Турция, докато той беше още дете и чичо ми. Юсеф още не беше на шест години, а чичо ми Юсеф е чичото, който го е отгледал, и за съжаление не му е казал, че има брат, а един баща открива, че има брат само от две години и два часа преди баба ми да умре. Не разбрах, че има брат, който беше много щастлив и реши да слезе при него, но радостта беше кратка и Баб откри, че брат му е починал, убит преди години, и той знаеше, че има дъщеря, но коя е тя или къде?“ Той не знаеше нищо за нея. След като загубил надежда, че ще я намери, той се върнал отново в Турция, но не се отчаял и назначил хора да я издирват.Последните две години я търсихме и не знаехме къде се намира. За съжаление вие ​​ни изпреварихте.

След това поглежда смътно към дядото, който все още мълчаливо гледа и слуша всичко. Той продължава да казва.

– И аз мисля, че решението е при вас, о, деца на Ал-Шаркави.

Мохамед в неяснота: Искаш да кажеш, че ситуацията е при нас, Ибн ал-Наджи.

Фатима ги прекъсва от разговора и казва умоляващо и умоляващо. Тя се приближава и застава пред Мохамед Мубашер.

– Заради твоя любим Пророк, сине мой, считай ме за своя майка и ми позволи да видя дъщеря си Камар и да я проверя.

Манал гледа Фатима, нейните тъжни, бледи черти и сълзите, стичащи се по бузите й. – казва тя любопитно.

Кой си ти и каква е връзката ти с Камар?

Фатима я погледна със сълзи и потиснатост..

-Аз съм Фатима. Аз съм тази, която отгледа Камар. Аз съм нейната майка. Аз съм тази, която остана до късно през нощта до нея. Аз бях тази, която хвана ръцете й и направи първата й крачка. И ти просто, след всички тези години, искаш да я вземеш от ръцете ми.

Тогава тя започва да плаче. Тук непознатата жена се приближи и вдигна булото от лицето си. За първи път дядото да се изправи на крака, както и бабата, и гледат учудено и учудено онази жена, както и Ханим и Ханин. Мълчанието обзе и двамата. Тази тишина е прекъсната от гласа на Манал.

– Нахед!!

Нахед прегръща Фатима и тя гледа всички с омраза и казва с тон на краен гняв..

– Не се страхувай, Фатима Камар, дъщеря ти, и тя ще остане твоя дъщеря до края на живота си и ще се върне отново с нас и няма кой да я вземе от нас, дори и небето рухва на земята.

Манал се връща и казва, че все още е под влиянието на учудването.

– Нахед, ти наистина си Нахед.

Нахид я погледна и каза на глас, опитвайки се да не заплаче.

– Да, аз съм Нахед, Нахед, хората го потискат. Да, Нахед, която я лиши от седемгодишния й син. Да, Нахед, която видя как убиват единствения й брат пред нея. Тя стоеше и гледаше и не можа да направи нищо за него. Айо Нахед, който живееше на улицата.

И тук тя плаче от потиснатост и гняв, докато казва, че крещи..

– Да, аз съм Нахид, която вие и несправедливият ви съпруг я изхвърлихте на улицата и взехте сина й от скута й и го сложихте в скута на друга земна.Да, аз съм самата Нахид???